"Live forever or die trying. "

Съвсем случайно преди време попаднах на първия трейлър на Renaissance... разпратих го и го показах насам натам и общото впечатление беше "еха..." :) после останах с надеждата да го гледам скоро и със съмнението, че читав релийс или пък на кино няма да излезе скоро... Така до скоро когато дори успях да се снабдя и с нужните субтитри (френският ми е нещо като брайл само че четен от пострадал шлосер). Беше малко странно с оригиналното аудио, не съм се чувствал така от костенурките нинджа насам :) (тях също ги очаквам с нетърпение... макар да са костенурки... и да са нинджа... :P) за сметка на това франсетата са подготвили много добър английски дублаж (за което всъщност са виновни Miramax) в който главните замесени са Daniel Craig (нека следващият бонд е с Клайв Оуен! и всички пичове да останат такива в киното поне!!!!!), Jonathan Pryce (Всички очакваме да видим какво ще се случи с дъщеря му в следващите Карибски Пирати :), Ian Holm (Едвали прелюдията за пръстена ще са добри колкото трилогията и вероятно Билбо няма да е същият).
Сюжетът не е нещо което да не сме виждали, според моя милост дори можеха да се напънат много повече върху него поне да го бяха направили в името на анимацията. Ммм да... анимацията е това което дава всичките ми положителни точки на филма. Докато го гледахме изпопадахме на няколко кадъра от кеф (но ние така си и правим по принцип в неделя сутрин). Така и до края на филма не дадохме отговор на въпроса "Това по дяволите само черно и бяло ли е или има и сиво?" без значение отговора мога да ти кажа само едно, анимацията владее. Струва ми се, че първо е направен като тримерен и в следствие са сложили такива ненормални текстури. Голямата играчка вероятно е паднала там където трябва да се отличава героя от сянката му или от гърба на друг (аз лично не забелязах някакви кофти моменти в анимацията) използвали са максимално околната среда (има един страхотен момент в който виждаш гърба на нашето момче Карас и едновременно с това лицето му в огледалото, скоро гледах Лондон в който е фраш с такива заигравки за камера и огледало). В този ред на мисли, вероятно не бях виждал толкова готин ърбън лендскейп (мале какви думи) от бъртъновските батмани насам и да си призная винаги много ми е липсвал (естествено не може да го пльоснат навсякъде, но там където трябва се губи). Филма си струва гледането най- вече заради интересната анимация и липсата на свестни sci-fi та в последно време...

"It's love and murder at first sight!"

Задължително в края на филма си обещах някога да го гледам пак. Въпреки, че все още не съм изгледал всичко на Алфред Хичкок, определено намирам този филм за забележителен (сам по себе си един вид). Малко наивна история която на моменти куца, но пък за сметка на това доста добре заснета и изпълнена с хубаво изградени характери на героите (което по мое наблюдение е характерно за Алфред). Най- хубавото на филма е непрекъснатото случване в него. Cary Grant се прехвърля бясно от сцена в сцена, дори не разбрах кога намери време фатално да се влюби в една руса мацка :) (Eva Marie Saint). Филмът е изключително динамичен и те кара да се мяташ в различни настроения от фън през изненада и така до напрежение (което честно казано не се отдава на много филми макари да се мъчат да го праввят). След кратка справка се изненадах приятно, че първоначалното ми впечатление "... егати как този филм прилича на поредицата за чичо ти Бонд ... " се оказа леко грешно, а по-точно господин Бонд се пръква на екран няколко години след Север Североизток (Бонд - 1964 Goldfinger, North by Northwest - 1959). Хубаво е тук да спомена, за тези който не харесват поредицата за Бонд, че като концепция и идея нямат почти нищо сходно. (знам звучи малко странно)
Сред забавните неща около и във филма, са едното от работните му заглавия "The Man in Lincoln's Nose" :) и безумните вербални пререкания на актьорите като:

***
Roger Thornhill: Now you listen to me, I'm an advertising man, not a red herring. I've got a job, a secretary, a mother, two ex-wives and several bartenders that depend upon me, and I don't intend to disappoint them all by getting myself "slightly" killed.

***
Roger Thornhill: No. No, Mother, I have not been drinking. No. No. These two men, they poured a whole bottle of bourbon into me. No, they didn't give me a chaser.
***
Eve Kendall: I'm a big girl.
Roger Thornhill: Yeah, and in all the right places, too.
***
Roger Thornhill: How do we know it's not a fake? It looks like a fake.
Bidder: Well, one thing we know. You're no fake. You are a genuine idiot.
***

Ще допълня с малко тивия "внос" :)

*Една от сцените дала най- много зор на Алфред Хичкок е последната. Забранено му е да снима убийство на такова място като Ръшмор и светият паметник намиращ се там (този на който Чък го няма поради основателни причини :) Ето защо цялата сцена е заснета в студио.
*Също така са му забранили да снима една от сцените в сградата на Обединените Нации. В последствие Хичкок я снима със скрита камера и добавя след това звука :)
*Гледайте внимателно началото на филма когато Алфред Хичкок изпуска автобуса за броени секунди :)